Andrey Nikolaevich Kolmogorov (1903–1987) occupies a unique place in modern mathematics and in the scientific world. By the diversity and breadth of his scientific studies he recalls the classical natural scientists of past centuries. Topics in the theory of trigonometric series, theory of measure and sets, studies in the theory of integration, approximation theory, constructive logic, topology and geometry, functional analysis, theory of superposition of functions and Hilbert’s 13th problem, cohomology theory, topics in classical mechanics, ergodic theory, theory of turbulence, dynamic systems, diffusion equations, foundation of the probability theory and Hilbert’s 6th problem, theory of stochastic processes (Markov, stationary, branching, diffusion, . . . ), limit theorems, mathematical statistics, theory of algorithms, information theory, applications in non-linear quantum mechanics, physics, mathematical geology, biology, genetics, social sciences, articles on the theory of poetry and the statistics of text and literature, papers on the history and methodology of mathematics and the teaching of mathematics in schools. In all these branches of science Kolmogorov obtained fundamentally important results which determined the state of many fields of 20th century mathematics and possible directions of their development. Kolmogorov was really the last encyclopedist in the Mathematics. Kolmogorov created a number of scientific schools, many of them headed by his pupils.
Андрей Николаевич Колмогоров (1903–1987) заема уникално място в съвременната математика и в научния свят. Той напомня класическите естествени учени от миналите векове с разнообразието и широчината на научните си изследвания - теория на тригонометричните редове, теория на мярката и множествата, изследвания в теорията на интеграцията, теория на апроксимацията, конструктивна логика, топология и геометрия, функционален анализ, теория на суперпозицията на функции и 13-та задача на Хилберт, теория на кохомологията, теми в класическата механика, ергодична теория, теория на турбулентността, динамични системи, уравнения на дифузия, основа на теорията на вероятностите и 6-та задача на Хилберт, теория на стохастичните процеси (Марков, стационарни, разклонени, дифузия, ...), гранични теореми, математическа статистика, теория на алгоритми, теория на информацията, приложения в нелинейната квантова механика, физика, математическа геология, биология, генетика, социални науки, статии по теория на поезията и статистиката на текста и литературата, статии по история и методология на математиката и преподаване на математика в училищата. Във всички тези клонове на науката Колмогоров получи фундаментално важни резултати, които определиха състоянието на много области на математиката на 20-ти век и възможните насоки за тяхното развитие. Колмогоров наистина беше последният енциклопедист в математиката. Колмогоров създава редица научни школи, много от които ръководени от негови ученици.
