One of the major problems today’s web-based systems are facing is the inability to update them in real time without affecting their performance. In other words, the time when the web-based system administrators could afford the luxury of shutting down the system (making it inaccessible to the users) so that they could release a new version, is gone. An additional challenge for the administrators is the need to provide an opportunity for parallel work on different parts of the system by independent teams. This problem is significant for the modern learning content management systems (LCMS) and the learning management systems (LMS). Given their web- based accessibility by multiple users, it would be impossible to determine an interval at which the system would not be used, so as to upgrade it. Furthermore, these systems are increasingly combining a number of features with completely independent business logic, which predisposes the linking of different teams to work on different parts of the system. At the same time, it is important for these teams to be completely independent and the system to be parallel release capable. This article introduces an original model for building and releasing new system versions that enriches the component-based software architectures.
Един от основните проблеми, пред които се изправят съвременните уеб- базирани системи, е невъзможността за тяхното обновяване в реално време, без това да се отрази на работата им. С други думи, отмина времето, когато админис- траторите на уеб-базирани системи можеха да си позволят”лукса“ да изключат системата (правейки я недостъпна за потребителите), за да могат да обновят версията и`. Към този проблем може да се добави и допълнително предизвика- телство пред администраторите – осигуряване на възможност за паралелна ра- бота по различни части на системата от независими екипи. Този проблем е силно застъпен в модерните системи за управление на учебно съдържание (СУУС) и системите за управление на обучението (СУО). Предвид тяхната уеб-базираност и възможността за достъп на множество потребители едновременно от различни точки би било невъзможно да се определи интервал, през който системата ня- ма да бъде използвана с цел да се обнови. Нещо повече, този тип системи все по-често комбинират редица функционалности с абсолютно независима бизнес логика, която предразполага обвързването на различни екипи за работа по от- делните части на системата. В същото време е важно тези екипи да са напълно независими, без да се налага един екип да изчаква промените на друг, за да може да се направи едновременно обновяване на системата с по-малко нейни прекъсвания. В тази статия е представен оригинален модел за създаване и обно- вяване на системните версии, надграждащ компонентно-базираните софтуерни архитектури.
